Най- накрая ми се случи лятото . Плувам като риба по троторите, между дърветата , колите, стъпките на хората.

Ловя фрагменти от небето между сгrадите.

После вали на едри капки. Ние тичаме по улицата, ама не за да се скриеме ами от радост.

Мокра съм от радост. Спираме за да изтискам крачолите на панталона си, Всичко блести и ние двамата също.

После ходим да играем табла в едно турско кафене .Загубвам една след друга пет игри.Слушаме новини на турски и се измъкваме отново на улицата Oxford street. Блъсват ни хиляди лица, Ние сме невидими и целият град се е превърнал в спалня или децка стая.

Цяла нощ си играеме в парка.Аз се люлея на люлките, вися надолу с главата.Дърветата са осветени някак си отвътре и фонтана също.Всичко изглежда огромно, плуват някави лебеди. Пушим, правим любов.късно е или по – скоро рано.Няма никой наоколо.Аз пак се люлея на люлките. После трагваме по улиците пак.Все още разни туристи снимат паметници. Смеем им се. Ха- Ха

Лято е , цял ден цяла нощ, после пак цял ден и цяла нощ

Накрая все пак отивам да спя. Малко ме е страх, чудя се дали като се събудя все още ще бъде лято.